Болестното преяждане е тежко, животозастрашаващо и лечимо нарушение на храненето, характеризиращо се с повтарящи се епизоди на хранене на големи количества храна (често много бързо и до точката на дискомфорт); при него има усещане за загуба на контрол по време на хранене; след това се изпитва срам, страдание или вина. Това е най-често срещаното хранително разстройство, което обаче често пъти остава неразпознато.
Болестното преяждане е едно от „най-новите“ нарушения в храненето, официално признати в медицинските класификатори. Преди последната ревизия през 2013 г. на американския класификатор на болестите DSM5, то беше беше изброена като подтип на хранителни разтройства тип неуточнени (EDNOS, сега наричан OSFED).
Официалните диагностични критерии са:
Повтарящи се епизоди на преяждане. Един епизод на преяждане на преяждане се характеризира с поне две от следните условия:
- Яденето в отделен период от време (напр. в рамките на всеки 2-часов период) на определено количество храни, което определено е по-голямо от това, което повечето хора ще приемат в подобен период от време при подобни обстоятелства.
- Усещане за липса на контрол над яденето по време на епизода (например чувство, че човек не може да спре да яде или да контролира какво или колко се храни).
Самите епизоди на преяждане се свързват с три (или повече) от следните:
- Хранене много по-бързо от нормалното.
- Хранене до дискомфорт.
- Хранене с големи количества храна, когато няма чувство за физически глад.
- Хранене сам, защото се чувството на неудобство от храната.
- Чувство на отвращение от себе си, на депресия или силна вина след това.
- Определен стрес по отношение на бъдещи периоди на преяждането.
- Наблюдаваното хранене се извършва средно най-малко веднъж седмично в продължение на 3 месеца.
Склонността към преяждане не е свързана с повтарящата се употреба на неподходящо компенсаторно поведение (напр. пречистване), както при булимия нервоза и не се появява изключително по време на курса на булимия невроза или анорексия невроза.
Статистика
- 3,5% от жените и 2,0% от мъжете са преживяли склонност към преяждане на хранене през живота си. Това прави BED повече от три пъти по-разпространено от анорексията и булимията. То е също така е по-често срещано в сравнение с рака на гърдата, ХИВ и шизофренията.
- При изследване на група от 496 момичета в продължение на 8 години до 20-годишна възраст е установено, че:
- 5.2% от момичетата отговарят на критериите за DSM5 анорексия, булимия или склонност към преяждане при хранене.
- При вслючване на неспецифични симптоми на разстройство на храненето, общо 13,2% от
- Преяждането често започва в края на юношеството или в началото на 20-те години, въпреки че е съобщено както при малки деца, така и при възрастни.
- Приблизително 40% от тези с преяждане на преяждане са мъже.
- Три от десет души, които търсят лечение за отслабване, показват признаци на болестно преяждане.
Знаци и симптоми
Шансът за възстановяване се повишава по-ранното откриване. Ето защо е важно да сте наясно с някои от предупредителните признаци на нарушение на храненето.
Човек с хранително разстройство като цяло няма да има всички тези признаци и симптоми наведнъж, а предупредителните признаци и симптоми се променят в различните хранителни разстройства, така че това не е предвидено като контролен списък.
Емоционални и поведенчески признаци на склонност към преяждане
- Данни за преяжданея като изчезване на големи количества храна в кратки периоди от време или много празни опаковки и контейнери, показващи консумация на големи количества храна.
- На засегнатия му е неудобно да се храни с други хора
- Избягване на хранене на публични места
- Вкарването на нови правила за хранене като премахването на цели групи храни (без захар, без въглехидрати, без млечни продукти, вегетарианство / веганизъм)
- Криене или крадене на храна
- Избягване на обичайните приятели и дейности
- Чести диети
- Изключителна загриженост за телесното тегло и форма
- Често проверяване в огледалото за възприемане на недостатъци във външния вид
- Има тайни повтарящи се епизоди на склонност към преяждане (ядене в отделен период от време на количество храна, което е много по-голямо, отколкото повечето хора биха яли при подобни обстоятелства); чувства липса на контрол върху способността да спре да яде
- Прекъсване на нормалното хранене, включително хранене през целия ден без планирани хранения; прескачане на храна или приемане на малки порции храна на редовни хранения; Спорадично гладуване или повтарящи се диети
- Разработване на хранителни ритуали (напр. хранене само на определена храна или група храни).
- Хранене сам от неудобство относно количеството храна, която се яде
- Чувство за отвращение, депресия или вина след преяждане
- Колебания на теглото
- Чиско самочувствие
Физически признаци на склонност към преяждане при хранене
- Видима колебания в теглото, както нагоре, така и надолу
- Стомашни спазми, други неспецифични стомашно-чревни оплаквания (запек, киселинен рефлукс и т.н.)
- Трудности при концентрация
Здравни последици
Рисковете за здравето на болестното преяждане са най-често свързани с клиничното затлъстяване. Повечето хора с наднормено тегло нямат смущение в храненето. Все пак, при индивиди с болестно преяждане до две трети са със затлъстяване; хората, които се борят с склонността към преяждане на хранене, обикновено са с нормално или по-високо от средното тегло.
Забавено храносмилане, известно като гастропареза. Ограничението на храната и / или прочистването чрез повръщане пречи на нормалното изпразване на стомаха и разграждането на хранителните вещества, което може да доведе до:
- Болки в корема и подуване на корема
- Гадене и повръщане
- Колебания на кръвната захар
- Блокирани черва от твърди маси от нечиста храна
- Бактериални инфекции
- Чувствайки се пълно, след като яде само малки количества храна
- Склонността към преяждане може да доведе до разкъсване на стомаха, което създава животозастрашаваща аварийна ситуация
- Хората с по-високи телесно тегло са изложени на повишен риск от сънна апнея, нарушение, при което човек редовно спира дишането, докато спи
- С течение на времето склонността към преяждане може потенциално да увеличи рисковете за резистентност към инсулин – хормон, който позволява на тялото да получава енергия от въглехидрати. Това може да доведе до диабет тип 2.
под редакцията на Детелина Стаменова (03/2018)