Орторексията не е призната за болест, въпреки че постепенно се набират материали и случаи, които в бъдеще могат да доведат до признаването й. Независимо от актуалния статус на състоянието в медицинската общност, в общественото внимание през последните години трупа популярност. Терминът се появява за първи път през деветдесетте години на миналия век в книгата на американския учен д-р Стивън Братман „Пристрастяване към полезните продукти: как да преодолеем манията си към правилното хранене“. Думата е създавена от две гръцки думи „orthos“ – правилен, верен и „rexis“ – желание. Най-общо казано с нея се означава манията за правилното или „здравословно“ хранене. Няма нищо нередно да се интересувате от хранителното качество на храната, която ядете, не е проблем сам по себе си, хората с орторексия стават толкова фиксирани по здравословното хранене, че всъщност увреждат собственото си благосъстояние. Когато начинът на хранене е силно повлиян от желанието да се храниш здравословно, това може да се превърне в сериозен проблем, сходен с хранителните разстройства и дори в един етап да премине към него. В началото хората с този проблем силно желаят да постигнат балансирано хранене, да се чувстват заредени с енергия, защото приемат полезни „чисти“ храни, някои избират– вегетарианство, веганство, суровоядство и т.н. Разбира се това е прекрасно, само че както винаги при хранителните разстройства идва един момент, в който границата между полезното и вредното се нарушава. Често пъти специалистите, обясняват оторексията с обесивно-компулсивно поведение или с анорексично поведение. Хората с оторексия постепенно стигат до физическо и нервно изтощение. По-голямата част от времето е посветена на планиране и приготвяне на храната. Случайно допуснатите отклонения в режима на хранене водят до тежки емоционални кризи. Полагат се усилия за спазване на този хранителен режим, наблюдава се фиксационно поведение и както и при другите хранителни разстройства „Чистата храна“ става център и смисъл на живота. Отделя се все повече време за обмисляне на вида храна /постепенно се стига само да няколко вида/, начин на приготвяне и консумиране. Този рестриктивен начин на хранене води до недохранване – авитаминоза, желязо-дефицитна анемия, остеомалация и др. Без формални диагностични критерии е трудно да се прецени колко хора имат орторексия и дали това е самостоятелно разстройство на храненето, вид съществуващо хранително разстройство като анорексия или форма на обсесивно-компулсивно разстройство. Проучванията показват, че много хора с орторексия също имат обсесивно-компулсивно разстройство.
Предупредителни знаци и симптоми
- Някои от признаците на орторексия могат да включват:
- Компулсивна проверка на списъците на съставките и етикетите на хранителните вещества
- Увеличаване на загрижеността за здравето на съставките
- Намаляване на броя на хранителните групи (без захар, без въглехидрати, без млечни продукти, без месо, без каквито и да било животински продукти)
- Невъзможност да се яде всичко, с изключение на тясна група от храни, които се считат за „здрави“ или „чисти“
- Необичаен интерес към съставките на това, което другите ядат
- Прекарвайте часове на ден мисляйки за това, коя храна може да бъде поднесена при предстоящи събития
- Показват се високи нива на бедствие, когато няма „безопасни“ или „здравословни“ храни
- Пристрастеност към здравословен начин на живот, обсесивно следене на блогове и социални постове по темата
- Проблеми с възприемането на тялото може и да не се наблюдават
Здравни последствия
Подобно на анорексията, орторексията включва ограничаване на количеството и разнообразието на храната, което прави вероятността за недохранване. Ето защо двете разстройства споделят много от същите физически последици
Терапия
Понастоящем няма лечение, разработено специално за орторексия. Много специалисти по клинично хранене разстройват орторексията като подвид на анорексията и/или обсесивно-компулсивно разстройство. По този начин, лечението обикновено включва психотерапия, за да се увеличи разнообразието от ядене на храни и излагане на тревожно провокирани или опасени храни, както и възстановяване на теглото, ако е необходимо.
под редакцията на Детелина Стаменова (03/2018)