Има разлика между затлъстяване и хиперфагия. Затлъстяването е комплексно и хронично заболяване, характеризиращо се с натрупването на мазнини най-често в резултат от нарушеното равновесие между енергийния внос чрез храната и енергоразхода на индивида. т.е. това е заболяване при което човек не изразходва почти толкова енергия, колкото приема. Когато се наруши баланса и човек получава повече енергия, отколкото изразходва, се натрупва по тялото излишна маса. При хиперфагията има преяждане под формата на пристъпи, което води до серия от проблеми.
Затлъстяването е резултат от некачествен хранителен режим и липса на активен живот, като причините може да са социални, културни и както говорихме в предишните глави – личностна психична предразположеност. Като количествено изражение при затлъстяването, говорим за Индекс на телесната маса над 30, т.е. качване с над 15 кг над средната норма.
Сред психологичните фактори провокиращи повишен прием на храна и вълчи глад в по-късна, съзнателна възраст е характеровата предразположеност. Това са хора, които често се тревожат и реагират много емоционално дори на събития, които други хора приемат доста по-леко(т.нар. тревожен тип личност). При тях имаме повишена личностова тревожност и сензитивност. При стрес реакцията им е особено силни, като стигат до невротично ниво. За да преодолеят напрежението психичната защита, която провяват при тях е от типа на реактивните образования – хиперкомпенсация ( т.е. абнормен прием на храна).
Най-сериозната болест, свързана с покачване на телесната маса е хиперфагията. Нейна основна характеристика е безконтролното преяждане. Тези пристъпи на преяждане се повтарят и са свързани със загуба на контрол и невъзможност да се прекрати храненето. Разликата с булимията е в това, че няма последващо очистване (чрез повръщане, лаксативи и т.н.). Заради това се натрупва телесна маса много над нормите. Обикновено пристъпите се появяват при стрес, напрежение, неприятни преживявания – т.нар. „емоционално хранене“. В късна възраст емоционалната болка и загуба се преодоляват с повишен прием на храна. Този прием води до свръх теглото, което е защита от по нататъшна болка. Така се появява несъзнателното решение, което води целия механизъм – чувството на тъга води до решението за хранене, когато се наям се идва усещането за засищане и изчезва чувството на тъга. Чрез засищането (което може да бъде и преяждане) се блокират чувствата и така тялото „изтръпва“ за това, което човек изпитва отвътре, вниманието се насочва в друга посока – от емоционалната болка към физическото усещане. Така във времето се създава погрешен механизъм, свързан с емоционалните решения.