Емоционално хранене

За емоционалното хранене няма възраст. На него може да са подвластни малките деца, които постепенно се научават, че когато им е тъжно шоколадът може да ги успокои, така и хората в късна възраст, които при стрес са в състояние да изядат огромни количества храна. Като цяло жените са по-засегнатия пол, защото са по-склонни към това да преживяват силно всякакви събития от живота си. Храната е най-безобидното, най-лесно достъпното нещо, към което може да се прибегне в моментите на емоционална лабилност. Емоционалното хранене не е подвластно на диетите, защото то намира начин да пробие и да намери извинение, за да се прояви под формата на „само веднъж ще хапна един бонбон“, който внезапно се превръща в цяла кутия. Емоционалното хранене е израз на начина, по който се усещаме. То е начин на реакция към околния свят и представлява невъзможност да решим проблема си или да преодолеем проблема, който ни вълнува в момента – или понякога – от години. Чувството за самота е едни от най-често срещаните провокатори на емоционалното хранене. Празнотата, която усещаме, се опитваме да запълним с храна. Тя трябва да ни даде топлина, близост, присъствие, общуване. Страхът е друго състояние, в което се появява емоционалния глад. Често пъти килограмите, които качваме – защото ако емоционалното хранене продължава в дълъг период – тогава винаги се стига до качване на теглото. Тези килограми, натрупвайки се около нас, изпълняват ролята на щит. Те ни дават илюзорно усещане за защитеност, което да ни противопостави на ситуацията, пораждаща страх, тревога, опасност, сякаш ние се чувстваме по-силни и заземени, по-трудно поклатими.