Стрес и хранене

Стресът дава негативно отражение върху човека на няколко нива – физическо, психическо и емоционално. Последствията могат да бъдат понякога твърде тежки до степен, в която да се разболеем от сериозна болест (така наречените психосоматични заболявания), психично разстройство (напр. тревожно разстройство, депресия, хранително разстройство, алкохолизъм и пр.). Но достатъчно е само и това да не се чувстваме във „форма”, да бъдем през по-голямата част от деня уморени, подтиснати, да не изпитваме удоволствие от доскоро любими занимания. Често пъти животът в стрес отстрани изглежда като филм със забързан кадър, ние не вървим, а „хвърчим” по улиците, ядеме на крак, влизаме от среща в среща, говорим по телефона навсякъде т.н. Постепенно забелязваме, че в по-голямата част от деня сме раздразнителни, без усмивка, без енергия, без желание да се занимаваме с обичайните дейности. Напрежението и забързаният ритъм, липсата на време, става част от нормалното (?!) ежедневие на съвременния човек. Забравяме, че имаме тяло (за което да се грижим и щадим), а сме само глава, която дава команди и спуска задачи и ангажименти. Или през по-голямата част от времето ние сме на работен режим и то на максимален. Тялото ни непрекъснато изразходва енергия, а ние го зареждаме/възстановяваме с лекарства, храна, цигари, алкохол (защото те „редуцират” умората, напрежението, тревожността и агресията – пълна заблуда!). Храним се доста често с каквото ни падне, без мярка т.е. нездравословно и така продължаваме да се саморазрушаваме. В един момент си казваме: „ Ще стана нов човек, ще се храня здравословно, започвам да спортувам, спирам цигарите…”, но в повечето случай това решение не издържа във времето и пак попадаме в омагьосания кръг. Изградените навици, трудно се променят, лошото сякаш е по-лесно, вредните навици сякаш са по-силни.

В състояние на стрес начина на хранене при повечето хора се променя. Може да се увеличи или намали апетита. От друга страна данни от експерименти представят и възможност чрез храната да се повлияе върху нивото на стрес. Предполага се, че изграден диетичен режим и хранително поведение може да коригира хормоналния дисбаланс и да повлияе положително на тревожна и депресивна симптоматика. От значение е не само вида храна, но и начина на хранене. Честа грешка поради липса на време е пропускане на хранене, бързото хранене на крак или вървейки по улицата. Бързото хранене, не доброто сдъвкване не позволява храната да се усвои качествено. Така се натоварва стомаха и червата, предизвиква се подуване, газове. Липсата на време и място за спокоен и качествен обяд насочва избора към не до там полезни храни – закуски, сладкиши, солети, банички, шоколад и пр. Присъствието на зеленчуци, плодове е по-слабо застъпено. Увеличава се приема на тонизиращи напитки, кафе с цел повишаване на енергията и преборване с умората. Вечерята е обилна, повече отколкото е необходима, присъствието на алкохол на масата е почти ежедневно. Абнормното хранене е провокирано от прегладняване и изтощение, то служи за разтоварване на умората, напрежението или пък количествата храна са заместители на удоволствие и наслада. Всички знаем, че това е вредно, но на практика трудно се променят хранителните навици. Така сами засилваме стреса поради прием на вредни храни и неправилен начин на хранене.

Храните, които засилват стреса са прекомерната консумация на сол, изкуствените консерванти, големи количества захар, кофеин, храни с транс-мастни киселини. Храненето трябва да е в спокойна, приятна обстановка, храната да е поднесена естеично. Да се яде с удоволствие е почти толкова важно колкото да се яде добре!

Здравословното хранене е редовното, пълноценно, в умерени количества хранене. Необходимо е да се дъвче дълго и бавно, приема на течности по време на хранене да бъде ограничен. Промяната на навиците и изграждане на нови изисква време, постепенност, постоянство и разбира се убеденост и мотивираност в избора. Да не забравяме, че от начина ни на хранене зависи как ще се чувстваме, изглеждаме и доколко сме здрави.