Орторексия – манията по здравословно или био/органик хранене

Когато начинът на хранене е силно повлиян от желанието да се храниш здравословно, това може да се превърне в сериозен проблем, сходен с хранителните разстройства и дори в един етап да премине към него. В началото хората с този проблем силно желаят да постигнат балансирано хранене, да се чувстват заредени с енергия, защото приемат полезни „чисти“ храни, някои избират– вегетарианство, веганство, суровоядство и т.н. Разбира се това е прекрасно, само че както винаги при хранителните разстройства идва един момент, в който границата между полезното и вредното се нарушава.Здравословното хранене се превръща в мания.

Орторексията се дефинира като болестно вманиачаване по здравословното и правилно хранене. Произлиза от гръцки: от думите “orthos” – правилен, верен и “orexis” – желание.

Терминът се появява за първи път през деветдесетте години на миналия век в книгата на американския учен д-р Стивън Братман „Пристрастяване към полезните продукти: как да преодолеем манията си към правилното хранене“.

Често пъти специалистите, обясняват оторексията с обесивно-компулсивно поведение или с анорексично поведение. Хората с оторексия постепенно стигат до физическо и нервно изтощение. По-голямата част от времето е посветена на планиране и приготвяне на храната. Случайно допуснатите отклонения в режима на хранене водят до тежки емоционални кризи. Полагат се усилия за спазване на този хранителен режим, наблюдава се фиксационно поведение и както и при другите хранителни разстройства „Чистата храна“ става център и смисъл на живота. Отделя се все повече време за обмисляне на вида храна /постепенно се стига само да няколко вида/, начин на приготвяне и консумиране. Този рестриктивен начин на хранене води до недохранване – авитаминоза, желязо дефицитна анемия, остеомалация и др.

И при това хранително нарушение най-трудното е да се признае, че съществува проблем и да се реши да се премине към нормално хранително поведение. Това не е лесно, съпротивите и страховете са мъчителни, чувството за вина, преодоляването на навиците и мисловния модел изискват време, както и работа за откриване и осъзнаване на причината породила разстройството.